Лирата на властелина: какви стихове драскат сатрапите
Има един прочут афоризъм, че който не е бил социалист на 20, няма сърце, а който още е социалист и на 40, няма глава. Фразата съществува в доста вариации, в по-ранните си версии не е за социалисти, а за други политически течения (демократи, реубликанци).
Същото може да се каже и за писането на стихове - кой ли не е драскал лирически строфи като млад! После обаче човек охлажда челото си в бурите на живота и зарязва тия нелепости, дори избира да не си спомня, че се е занимавал с такива дивотии.
Същото важи и за огромните сатрапи - политическите властелини също са били млади и на някои от тях сърцата са трептели в ритъма на нежни усеща.
Класическият образец от древността е с Нерон - съществува концепция, че той персонално запалил Рим, с цел да напише поема за Големия пожар от 64 година Според друга версия по време на пожара той рецитиал поема за гибелта на Троя, облечен в сценичен костюм. Няма сигурни исторически данни, че това се е случило, известно е единствено, че по време на пожара е бил на безвредно разстояние отвън града. Но художници от всички столетия рисуват този отблъскващ и сантиментален облик: Нерон дрънка на лирата, на фона на пламтящия град.
Хитлер и Чърчил пък са били художници, а Чърчил има и Нобелова премия за литература - той е от положителните, само че в името на положителното и той доста зелки е трябвало да отсече със Секирата на правдата. И малко е поразбомбил София, само че това не му се брои за огромен грях.
Нека в този момент разгърнем някои лирически страници на Историята и да пробягаме небрежно през куплетите на двама съществени главорези с нежни сърца.
Сталин
Велик водач на народите, победител в огромните войни, основател на най-масовите репресии, началник на голяма и комплицирана империя в жестоки времена. Ръката, която е подписвала дългите описите за разстрели, на млади години е писала къси редове с поетическите трепети на семинариста Сосо Джугашвили.
Бъдещият деспот пишел на грузински стихове за хубостта на родината, за песните на птиците, но и за неразбрания отхвърлен артист на Правдата, изменчив от врата на врата, който хората не желали да чуят, ами му поднесли чашата с отрова.
Стиховете на младия Сталин са печатани в грузинската преса, получили хвалба и подучване от водещия за времето си народен стихотворец и редактор на авторитетен грузински вестник Иля Чавчавадзе.
Именно Чавчавадзе подбрал няколко от стихотворенията на 16-годишния Сосо и ги разгласил в столичния вестник " Иверия ". Това са и оживелите за поколенията стихове на вожда, другите ръкописи са окончателно изгубени.
По-късно тези стихове са преведени на съветски от огромни руски поети, а едно от стихчетата е било дълго време в букварчетата на руските деца. То споделя за песента на славея, който чурулика: Как ни радваш, Родино, с хубостта на свойта дъга. Така всеки със своята работа би трябвало да радва Родината.
Малкият Сосо Джугашвили.
***
Стрелков-Гиркин
Игор Стрелков, прочут с бойния псевдоним Гиркин, не може да се съпостави по мащабите на активността си със Сталин, само че също има зад тила си присъединяване в няколко кървави войни и също е писал стихове. Гиркин има в актива си и един свален пътнически аероплан с съвсем 300 индивида на борда - в Донецка област през 2014. Когато някой ви зададе умния въпрос - къде бяхте 8 години, когато ставаха нещастията в Донбас? Правилният отговор е: аз си бях у дома и ходех на работа, а Гиркин тероризираше Донбас и смъкна малоазийския Боинг.
Гиркин е полковник от ФСБ, сякаш в оставка, участник на първа линия в чеченските войни, в Приднестровието, в Югославия. Главно настоящо лице в разбунването на Източна Украйна. Но също по този начин историк, интелектуалец с богата обща просвета, буен обожател на киевския руснак Булгаков и Бялото придвижване. Така че идеологически по отношение на Сталин се явява конкурент - Сталин е от алените, Гиркин от белите, само че и двамата са имперци до мозъка на костите си.
Стиховете на Стрелков-Гиркин са войнишки.
В тях той разказва суровия живот на боеца в Чечня, в Босна...
В стиховете за Чечня боецът напуща отчаян бойното поле и като че ли му е жалост, че би трябвало да се отдели от гадната храна, калта, ужасните условия, смъртната заплаха и псувните на командирите. Тука ще се сдобряват - споделя поетът - ще простят и ще забравят, било, каквото било. Тук (в Чечня) остават бандитите, там (във властта) са крадците. Може би в миналото ний ще се върнем, а в този момент да вървим. Знам, ориста ще ми търси сметка, а животът ще се разплати, туря кръст на чеченската си активност поетът.
За Босна поетът рисува мрачни картини - няма по какъв начин да не помни гримасата на мъртвата жена и смехът на афганските ветерани... Лежат умрели крави и старици и единствено мухите са живи в това мъртво село.
В края на едно от босненските си стихотворения поетът още веднъж си разчиства сметките с живота: Да, убивах и можех да бъда погубен. И дано ми викат главорез. Но единствено Господ може да ме съди, а тук и в този момент аз съм просто боец.
Сантименталният палач Гиркин.
***
Пазете си младежките стихове, момчета и девойки, с цел да ги четем, когато станете огромна работа!
Същото може да се каже и за писането на стихове - кой ли не е драскал лирически строфи като млад! После обаче човек охлажда челото си в бурите на живота и зарязва тия нелепости, дори избира да не си спомня, че се е занимавал с такива дивотии.
Същото важи и за огромните сатрапи - политическите властелини също са били млади и на някои от тях сърцата са трептели в ритъма на нежни усеща.
Класическият образец от древността е с Нерон - съществува концепция, че той персонално запалил Рим, с цел да напише поема за Големия пожар от 64 година Според друга версия по време на пожара той рецитиал поема за гибелта на Троя, облечен в сценичен костюм. Няма сигурни исторически данни, че това се е случило, известно е единствено, че по време на пожара е бил на безвредно разстояние отвън града. Но художници от всички столетия рисуват този отблъскващ и сантиментален облик: Нерон дрънка на лирата, на фона на пламтящия град.
Хитлер и Чърчил пък са били художници, а Чърчил има и Нобелова премия за литература - той е от положителните, само че в името на положителното и той доста зелки е трябвало да отсече със Секирата на правдата. И малко е поразбомбил София, само че това не му се брои за огромен грях.
Нека в този момент разгърнем някои лирически страници на Историята и да пробягаме небрежно през куплетите на двама съществени главорези с нежни сърца.
Сталин
Велик водач на народите, победител в огромните войни, основател на най-масовите репресии, началник на голяма и комплицирана империя в жестоки времена. Ръката, която е подписвала дългите описите за разстрели, на млади години е писала къси редове с поетическите трепети на семинариста Сосо Джугашвили.
Бъдещият деспот пишел на грузински стихове за хубостта на родината, за песните на птиците, но и за неразбрания отхвърлен артист на Правдата, изменчив от врата на врата, който хората не желали да чуят, ами му поднесли чашата с отрова.
Стиховете на младия Сталин са печатани в грузинската преса, получили хвалба и подучване от водещия за времето си народен стихотворец и редактор на авторитетен грузински вестник Иля Чавчавадзе.
Именно Чавчавадзе подбрал няколко от стихотворенията на 16-годишния Сосо и ги разгласил в столичния вестник " Иверия ". Това са и оживелите за поколенията стихове на вожда, другите ръкописи са окончателно изгубени.
По-късно тези стихове са преведени на съветски от огромни руски поети, а едно от стихчетата е било дълго време в букварчетата на руските деца. То споделя за песента на славея, който чурулика: Как ни радваш, Родино, с хубостта на свойта дъга. Така всеки със своята работа би трябвало да радва Родината.
Малкият Сосо Джугашвили.
***
Стрелков-Гиркин
Игор Стрелков, прочут с бойния псевдоним Гиркин, не може да се съпостави по мащабите на активността си със Сталин, само че също има зад тила си присъединяване в няколко кървави войни и също е писал стихове. Гиркин има в актива си и един свален пътнически аероплан с съвсем 300 индивида на борда - в Донецка област през 2014. Когато някой ви зададе умния въпрос - къде бяхте 8 години, когато ставаха нещастията в Донбас? Правилният отговор е: аз си бях у дома и ходех на работа, а Гиркин тероризираше Донбас и смъкна малоазийския Боинг.
Гиркин е полковник от ФСБ, сякаш в оставка, участник на първа линия в чеченските войни, в Приднестровието, в Югославия. Главно настоящо лице в разбунването на Източна Украйна. Но също по този начин историк, интелектуалец с богата обща просвета, буен обожател на киевския руснак Булгаков и Бялото придвижване. Така че идеологически по отношение на Сталин се явява конкурент - Сталин е от алените, Гиркин от белите, само че и двамата са имперци до мозъка на костите си.
Стиховете на Стрелков-Гиркин са войнишки.
В тях той разказва суровия живот на боеца в Чечня, в Босна...
В стиховете за Чечня боецът напуща отчаян бойното поле и като че ли му е жалост, че би трябвало да се отдели от гадната храна, калта, ужасните условия, смъртната заплаха и псувните на командирите. Тука ще се сдобряват - споделя поетът - ще простят и ще забравят, било, каквото било. Тук (в Чечня) остават бандитите, там (във властта) са крадците. Може би в миналото ний ще се върнем, а в този момент да вървим. Знам, ориста ще ми търси сметка, а животът ще се разплати, туря кръст на чеченската си активност поетът.
За Босна поетът рисува мрачни картини - няма по какъв начин да не помни гримасата на мъртвата жена и смехът на афганските ветерани... Лежат умрели крави и старици и единствено мухите са живи в това мъртво село.
В края на едно от босненските си стихотворения поетът още веднъж си разчиства сметките с живота: Да, убивах и можех да бъда погубен. И дано ми викат главорез. Но единствено Господ може да ме съди, а тук и в този момент аз съм просто боец.
Сантименталният палач Гиркин.
***
Пазете си младежките стихове, момчета и девойки, с цел да ги четем, когато станете огромна работа!
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ